Прочетен: 4379 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 11.02.2016 06:52
Не зная за вас, но за мен приятелството винаги е било особен феномен и винаги чета за него с най-голямо любопитство. Искам да чуя различни мнения.
Загубих много приятели, а не изпитах никакво съжаление и просто не мога да си обясня защо. Някои още от детската градина, други от училище, от студентските години, от работата и други и други, но ...вече ги няма. Първите отпадаха, защото ми измениха, замениха ме с по-перспективни, Втората и най-голяма група отпадаха, защото се оказаха политически проститутки и сменяха политическите си възгледи според ситуацията. С някои други попаднахме в различни социални прослойки и просто нямаше как да се движим заедно. Аз рядко преспивам в "Бурж ал араб", а и в Тайланд не летувам често. Както и да е, ситото ми е гъсто и трудно се минава през него. Разбира се, правил съм и компромиси, ... до момента, който може да дойде за всеки. Има такива моменти и никой да не си мисли, че е застрахован и "това не може да се случи на него". Може! Може и още как и връхлита когато най-малко очакваш.
Когато си богат, перспективен, здрав и успяващ, имаш много приятели, когато бедата дойде, остават истинските. А те, ... се оказаха само двама. Двама! Представяте ли си от цяла тумба. Месеци наред, много месеци, в най-трудните ми моменти винаги получавах разбиране и подкрепа, без намек за отегчение. Това беше ситото с най-ситните дупки. Справих се отлично, благодарение на една безкористна съпричастност и топлота. Това е моята история на приятелствата. За тия хора съм готов на всичко и го правя. И така ще е докато пукна. Дал съм си дума, а аз никога не се лъжа. Спечелил съм самоуважението си.
А сега и едно друго мнение.
„Приятелство… Малко хора разбират смисъла на тази дума. Приятелството е като майчина любов, братска любов, вечна любов, сънувана любов, мечтана любов. Това не е любов, която се осъществява под прикритието на любовта. Тя е чиста, нищо неизискваща, затова е вечна. Приятелството е свързвало повече хора, отколкото любовта. Приятелството е скъпо и свято.
За мен приятелството е по-важно от всичко. Който ме е разочаровал като приятел, е отписан и забравен. Приятели, които ни разочароват, са, така да се каже, осъдени на смърт. Който веднъж е познал благословията на приятелството, той има святото задължение да спазва законите му. Каквото и да се случи, правилата не се нарушават.
Не е проста работа да бъдеш приятел. Понякога се изискват нечовешки усилия да не нарушиш правилата. Но приятелството е най-важната връзка между двама души и е по-устойчива от любовта. Любовта (изключвам майчината любов) лесно се заменя. Но една ръка, подадена от приятел, е обещание, което никога не се забравя.
Самотата не е просто нещо. Има дни и нощи, когато си мислиш, че няма нищо по-добро от самотата. Но има дни и нощи, когато не можеш да понасяш да си сам. От уединението можеш да се спасиш – от самотата никога. Уединението няма нищо общо със самотата.
Можеш да запълниш една празнина, както се пълни празна къща. Но не можеш да подмениш с нещо друго присъствието на един човек, обитавал тази къща, придавал смисъл на живота и за когото си можел да се грижиш. Каквото и да правиш, не можеш да прогониш от душата си спомена за едно живо същество – човек или животно все едно. Постепенно приемаш самотата. След време свикваш, но това не означава, че се примиряваш. Измъчваш се, без никой да дочува плач, без никой дълбоко да споделя твоята болка.“
Марлене Дитрих,
„Животът ми вземете без остатък”,
издателство „Народна култура”, София, 1988 година
както на практика се оказва:
"Няма го човека,няма ги и приятелите."
И именно в такива моменти,моменти на самота,а понякога дори на отчаяние,разбираш,че понякога една чисто и просто подадена ръка означава много....може би всичко...
И разбрах само едно...че истинското приятелство е най-скъпоценния дар,който един човек може да подари на друг човек.
Истинското приятелство е преди всичко отговорност и грижа.
То е като едно крехко цвете,което се нуждае от много грижи и внимание всеки ден,и същевременно нещо много,много крехко,което трябва да се пази и носи в сърцето,и да се пази от нечисти мръсни ръце и очи.
Истинските приятели не ти показват своето приятелство,те ти го показват...понякога просто с мълчаливо съчувствие.
Много трудно се пише след такъв хубав откъс какво е приятелството...
бих казала,че всичко това може да го напише само човек,който знае какво е да бъдеш приятел...ГРИЖА и ОТГОВОРНОСТ,И МНОГО,МНОГО ЛОЯЛНОСТ И ДОВЕРИЕ,КОИТО СЕ ГРАДЯТ И СЕ НАДГРАЖДАТ ВСЕКИ БОЖИЙ ДЕН...С МНОГО,МНОГО ЛЮБОВ И МНОГО СЕБЕОТРИЦАНИЕ В ПОВЕЧЕТО СЛУЧАИ....
Повярвай ми,направо ме разплака с това твое откровение.
Мога да кажа, че това е нещо, много по-ценно от съкровище. Истинското приятелство е лекарство за всички болести, но трябва да се знае, че то е толкова трудно постижимо, колкото изкачването на Еверест. Минава през хиляди проверки, гради се тухла по тухла и когато се получи...човек може да се смята благословен.
Според мен трябва да се прави разлика между другарство и приятелство. Дружбата се основава на общи идейни интереси. Приятелството е само приятни преживявания един с друг. Дружбата е по-висши отношения между хората от приятелството.
2. Любим линк
3. Любим линк
4. novinar.net
5. trud.bg
6. Новини
7. afera.bg
8. pogled.info
9. Статията е тук.
10. к1
11. клипове
12. Брояч на населението на България.